Мургаш е като магнит.

Когато се записах за първи път за прехода Мургаш, нямах никаква представа какво ме очаква. Дори не познавах хората, които организираха тридневното преживяване. Доверих се на инстинкта и на препоръките. Най – дългата ми езда , до този момент , беше около 3 часа, но аз твърдо се представих, като яздил поне половин ден.  

Първата година ме спечели, не толкова с красивата природа и приятните разговори по време на прехода, а по – скоро с усещането за успех. Аз се справих.  

От този момент, преходите Мургаш станаха задължително събитие за мен.

 

През следващите няколко прехода, започнах да обръщам внимание и на останалата вълнуваща част от тридневните преживявания. Запознах се с хора, за които конете са смисъл. Българи, които обичат и пазят традициите, които знаят и могат много, които не се отказват лесно. Видях, как конен поход, може да сплоти хора, да покаже най – добрите им страни и да остави чувство на лекота и пълно щастие.

 

„Мургаш“ през тази година, не обещаваше да е по – различен. Както обикновено го чакахме през цялата година. Подготовките вървяха добре. Разговорите и спомените за предишните преходи бяха честа тема.  

Това , което видяхме тази година обаче, ни хвана неподготвени. 

3 седмици преди старта на прехода, излезе информация в БТА!!! Блогъри пишеха за предстоящото събитие, а форумите и социалните мрежи подгряваха с въпроси и отговори.

Организацията на прехода набра висока скорост и до деня на тръгването , ние , участниците в него, вече усещахме, че тази година ще е по – различна. 

Още на сборния пункт в Желява се усети, че тази година, ще бъдем най – мащабното събитие правено до момента у нас.  

Големи и малки каравани, излъскани коне, прекрасни екипи и настроение, заредено с неописуема енергия. Очакването на прехода беше приключило. Сега идваше време да бъдем заедно.  

Следващите дни преминаха , като магия.

Прекрасна Стара планина, и дългата опашка от конници в нея. 

При пристигането в Ябланица, подозренията, че ще се случи нещо наистина мащабно се потвърдиха. 

Огромната поляна при влизането в селото беше осеяна от малки лагери на пристигналите преди нас участници. Опъваха се палатки, палеха се огньове, обсъждаше се ездата и конете. Поляната приюти над 50 ездача в десетина лагера.

На разбора в края на деня стана ясно, че ден втори от прехода ще премине в представяне на конете и уменията по езда. Обяснени бяха правилата, раздадена беше топла храна и леко вечерта и сладките разговори ни приспаха.  

Ден втори. Никой до момента у нас не беше организирал подобно представяне на коне и ездачи. Въпросите бяха повече от отговорите. Желаещите да участват - всички.

Организаторите, освен изкусни ездачи, успяха и да проведат близо 3 часово шоу. Жива Кънтри музика развеселяваше млади и стари. Полицай, наблюдаваха зорко за реда.

Различните школи показваха умения в езда. За първи път видяхме умения за езда на кон само с въже на шията и без седло. Видяхме точните стрелци с лък от кон, видяхме перфектната работа с коня на платформа, барел рейсинг, пол бендиг, а най – малките ездачи , децата показаха умения, които ние още дълго време ще помним . Ден втори приключи с много емоции,много нови запознанства, много награди и усещането, че сме присъствали на нещо, което се случва за първи път у нас. На разбора , край огъня, участниците вече мечтаеха за представянето си през следващата година, даваха идеи, как да станем още по-големи и още по-успешни.  

Ден трети започна с лека мъгла още към 7 сутринта. Почистването на поляната приключи и след закуска с топла баница и айрян , конете бяха приготвени за тръгване.

Тук няма дълги сбогувания. Блясък в очите, силна прегръдка и по седлата. Ние ще яздим обратно 7 часа до Желява, другите групи между 5 и 10 часа, групата от Враца - 2 дни. Знаем, без да си го казваме, че догодина пак сме заедно. Знаем, че оставаме приятели, знаем, че можем и, че заедно сме силни!

 

За първи път участвам в такова нещо. Невероятно, умилително, нежно, мъжко, силно, искрено, божествено ..... неповторимо. Не очаквах, че обичам толкова много конете и хората. Усещам равновесие. Чакам следващото очаквано неочаквано. Огромни благодарности за всичко на Зарко :)

С.Р.

be6e super qko